За малко Пеевски да стане Ал Капоне
По-паметливите вероятно си спомнят, че на 11 април, 2014 година, беше пуснато официално съобщение – първо в агенция БЛИЦ, че майката на Пеевски, Ирена Кръстева, продава официално „Нова Българска медийна група“. Всъщност в съобщението беше уточнено, че дори е подписан договор с новия собственик - ирландското дружество Media Maker Limited. Контрактът от ирландска страна е подписан от Патрик Халпени, а който е бивш дългогодишен изпълнителен директор на Communicorp Group. В България Communicorp Group (Къмюникорп Груп) е собственик на Радио 1 Рок, радио „Сити” и радио „Вероника”.
Благодарим ти, Миков!
Като им чете нормален човек списъка на кандидат-председателите на БСП, със сигурност ще си падне от смях. Тия хора на Земята ли живеят ...
След обявяването на сделката набързо се оказа, че Media Market Limited е регистрирана три дни преди сделката. Както за всяка сделка, КЗК трябваше да даде одобрение. След гръмката обява обаче – ни звук, ни стон.
Проверка на Actualno.com показа, че към 2015 година собственик на „Нова Българска медийна група Холдинг“ е "Балканска Медийна Компания“ АД. Към 2016 Ирена Кръстева и Делян Пеевски са имали по 50% от „Балканска Медийна Компания“.
Какво излиза от цялата работа – че „Монитор“, „Телеграф“, „Меридиан Мач“, „Политика“ и „Борба“ са си на Пеевски и майка му. А това, може да се каже, е направо жалко.
Лъжата за продажбата на „пеевските медии“ е много лоша новина, защото иначе съвсем спокойно нашите власти (ако приемем, че въобще искат) биха могли да погнат „успелия млад мъж“ за неплатени данъци. Това щеше да е възможно, ако „Нова Българска медийна група Холдинг“ АД още не беше негова. Защото да обявиш, че с чужда компания се отказваш да купиш някаква друга компания би подсказало възможно данъчно нарушение. Точно както с Ал Капоне – като не могат да го хванат за други престъпни дейности, властите в САЩ го уличават в укриване на данъци.
България: невидимите атентати
Тази наша тревожност си съществува неотместимо, просмуква се с абсурдни новини и случаи, с малки домашни взривове на насилие и агресия,...
Това можеше да е историята на Делян Пеевски. Засега не е – но кой знае, времето е наше, както гласеше един доста популярен лозунг от 90-те години на XX век. Може би все някога безбройните институции у нас ще обяснят как Пеевски получава разрешение да купува цели телевизии, пък и други компании, на база имотната му декларация. Защото Пеевски съвсем надлежно е написал в последната си известна декларация – от 2014 година, че „няма нищо за деклариране“ в графа „Доходи извън тези за заеманата длъжност, получени през предходната календарна година, когато са общо над 2000 лева”. За 2015 година още не е сколасал да напише. Чакаме. Надяваме се!
Автор: Ивайло Ачев
Вижте всички последни новини от Actualno.com
Редактор:
Ивайло Ачев
Етикети: гледна точка Делян Пеевски