Приказка за (не)вероятното - защо бих искал да стана джихадист

Похвално е, че „защо“ най-сетне беше поставено на масата – само че отговорът все още липсва.

Хибридната война срещу разума

Коментар на Даниел Смилов, публикуван в портал "Култура" „Светът е вече различен“ – първа новина за седмицата. Детск...

Прочети повече

Нека да се замислим какво може да докара някого до ръба на лудостта. Може да са много неща, но е безспорно, че грижите и проблемите са основополагаща част. Безгрижният човек няма да стане фундаменталист. Човек без проблеми няма да грабне автомата и пояса с експлозиви. Той ще се наслаждава на живота.

В арабската култура честта е поставена на много високо място. Това е традиция, която се запазва от векове, още повече, че няма политик или държавник дори в Западна Европа, който да отрича съществуването на големи арабски общности във Франция, в Белгия. Те са второ, трето поколение емигранти, но не са се превърнали във французи или белгийци. Защо?

Елементарният отговор, който обхваща принципното положение, е отношението. Въпреки паспорта, те са „арабески, чернилки“ и там каквото се сетите. Те са „втора ръка“ хора, с които не иска да се занимава никой.

Западна Европа има имиджа на чистичка и хубава. Там е светло, там отношението е човешко, там държавата помага, там съдът работи. И е така – за туристите със сигурност. За тези, които обаче трябва да живеят там и които не са европейци, нещата съвсем не са толкова светлички, чистички и хубави. Когато цветът на кожата и произходът ти са от негласно значение в кое училище ще учиш, дали ще те вземат на хубава работа при сравнение с по-беличък кандидат, дали ще ти отпуснат социална привилегия, тогава е различно. Тогава почва да се натрупва гняв – заради лицемерието. Защото виждаш, чуваш, усещаш – ти си цивилизован гражданин, ама не съвсем. Държавата, на която си гражданин, осъжда неравноправието, екстремизма, но в ръцете на тиранични режими се появява произведено от нея оръжие. От твоята „родина“, която иначе е толкова мирна. И лицемерието може да те влуди. Да ти изпие мозъка и да те превърне в чудовище. Защото пътят към Ада е постлан с добри намерения.

Може ли да се разчита на България?

Може ли България да бъде надежден съюзник в обявената от Франция война срещу джихадистите? Едва ли, смята Иван Бедров и припомня три сл...

Прочети повече

Нужно ли е при това положение въобще да четеш Корана или Библията? Гневът вече е насъбран и остава само да бъде насочен. А за това си има вербовчици и места, където нещата се случват. Знаете ли, че всъщност една огромна част от Интернет не се засича от най-популярните търсачки в света – като Google например? Наричат я Дълбоката мрежа и независими изследвания показват, че там има до 500 пъти повече документи, отколкото в „достъпната“ част на Интернет. При това цитираните тук данни са от 2000 година. Има онлайн места, които искат да останат скрити, до тях да имат достъп само определени хора. И те се пазят всячески от т.нар. ботове, които Google използва, за да категоризира милиардите сайтове в цял свят и да ги включва в каталога си за търсене. Защото пропагандата на ИД може и да върви през социални мрежи, но в далеч по-трудно откриваеми форуми и места е много по-лесно да се промиват мозъци, да се организират операции.

Докато Запада се прави на глух и сляп за определена част от хората, за които уж се грижи, ще е така. Докато не разбере, че коренът не е просто исляма, ами лицемерието, ще е така. Затова и мерките трябва да са насочени към ограничаване на проблемите на хората, към истинската им интеграция. Всички говорим за Франция, Белгия, Германия, но нека погледнем Испания. И да си зададем въпроса ЗАЩО там успяха. След като го зададем, да го поставим на масата и в целия ЕС. Иначе все ще живеем зад спуснати завеси.

Автор: Ивайло Ачев