Днес България скланя глава пред Апостола на свободата. По силата на вече дългогодишна традиция на 19 февруари хиляди българи ще се стекат пред паметника на Васил Левски и ще си припомним един от най-тъжните дни в нашата история.

Денят, в който се отбелязват 139 години от гибелта на Васил Левски.

Дякона увисва на най-свидното българско бесило на 18 февруари (6 февруари по стар стил) през 1873 година.

Апостола е колкото познат, толкова и непознат за повечето българи. Без излишна високопарност - да познаваш делата, идеите, мечтите и живота на Левски е привилегия и особен шанс да поемеш по пътя на собственото самоосъзнаване.

Мъките, на които е бил подложен Левски през целия си житейски път не са преувеличени. Той е бил разпитван на няколко пъти, подставян на очна ставка с повечето от арестуваните дейци, най-много с Д.Общи. През всичкото време обаче той остава твърд на дадената клетва и проявява забележителна вярност към делото и другарите си. Никого не издава, нито едно име не споменава. Не случайно Иван Вазов с възхищение пише: "Окован и кървав, в тъмница ръгнат. Апостолът беше на мъки подвъргнат Ужасни. Напразно! Те нямаха власт над тази душа яка. Ни вопъл, ни глас..."

Дякона е жертвал себе си за нашата свобода. Днес е поредният ден от годината, в който трябва да се поклоним пред него. Да почетем паметта и делата му. За да пребъдат пророческите му и чисти идеи и дела...

Забравете различията и бъдете българи!

139 години от гибелта на Васил Левски... Вечна памет и поклон!