МОН - вечната утешителна награда
Отвратителното е, че просветното министерство винаги се причислява към по-маловажните ведомства, които се раздават като награди и залъгалки на коалиционни партньори и поддръжници.
Вълчев за Кунева: В АБВ има хора с неверни декларации, Гражданският съвет е пълен с депутати
С избора на Меглена Кунева възникнаха три въпроса. Първият въпрос е има ли правителство с достатъчно подкрепа? Вторият въпрос е защо им...
Да не ти е много важно кой е министър на спорта, да речем (въпреки че пренебрежителното и нехайно отношение към спорта е не по-малко престъпно), е едно. Но да не ти е много важно кой е министър на образованието, е вече съвсем друг проблем.
Защото държавата може и да не се срути, ако спортът забуксува (както и се случва). Но със сигурност ще се срути, ако пробойните в образованието станат прекалено много (което също се случва).
Назначаването на Кунева за просветен министър е само последният пример за абсолютното неглижиране на сектора. Не може власт, която претендира, че образованието ѝ е приоритет, да не вижда нищо нередно в това министър да стане безапелационно некомпетентен човек, с нулев опит и експертиза. С абсолютно същия успех Кунева можеше да стане и военен министър. Или здравен. Или спортен. Щом Мариана Георгиева можа, всеки може.
Защо на такъв ключов за всяка нормална държава сектор се гледа като крайна и маловажна част от баницата, която се раздава за политическо утешение и партийно мотивиране? За да държи под контрол шизофренните драми в Реформаторския блок, а от там и стабилността на управлението, Борисов жертва сектор от жизнено важно значение. Както всички преди него. Както си върви по принцип.
Кунева: Няма да разпилея и частица от свършеното
След като съм поела този ангажимент, аз ще го изпълня и ще го изпълня с отговорност и кураж. Това каза новоизбраният министър на образо...
А това е недопустимо. Защото държавата може да оцелее без много неща, но без бъдеще - не. А именно бъдещето - добро или лошо, зависи от пътя, на който го постави образованието. Само че докопалите се до властта живеят само "сега" и какво ще стане след тях "утре" не им е много важно. Затова Кунева стана министър. Затова и всички преди нея, станали министри по партийна милост и сметки, навредиха толкова. Просто защото можеха. Защото толкова мозък имаха в главите и толкова морал - в сърцата.
Хубаво е обаче да помним, че всичко се случва, защото ние сме го позволили. И ако на образованието се гледа като на треторазряден ресор за привличане на дружки, значи ние го допускаме. Когато престанем да го допускаме, куневците ще престанат да са опция.
Автор: Десислава Любомирова
Вижте всички последни новини от Actualno.com
Редактор:
Десислава Любомирова
Етикети: Образование Меглена Кунева