Извинете, но нека поживеем

Кое е единственото непоправимо нещо, което може да развали лятното щастие? Краят на ваканцията, разбира се. И връщането в реалността.

Просто да помълчим

Росен Плевнелиев неведнъж е казвал, че иска да опази семейството си от медийния интерес. Още по времето на кандидат-президентската камп...

Прочети повече

След две седмици на блажено изтягане на плажа пред море без уроди, уродливостта ме нападна аламинут. Но тъй като е лято и въпреки Голямата Следотпускарска Депресия реших да се вгледам в хубавото.

И така – какво беше хубавото на връщането ми в България? Докато тръгвах на работа, видях една жена да се усмихва, след като хъскито ѝ отчаяно я теглеше да отидат да види един хубав лабрадор. Лабрадорът откликваше бурно на вниманието на хъскито, но за съжаление стопанинът му явно бързаше. Не толкова обаче, че да не намери време за усмивка.

Докато все още се ориентирах в променения трафик на Руски паметник, един мъж учтиво ме попита, използвайки думичката „извинете”, как да стигне до Гешов с градския транспорт. Направо се стреснах от любезността, след като късно снощи на Летище София две бабички и един дебеловрат образ пробваха да ме прегазят в отчаян опит да си вземат по-бързо багажа и да си тръгнат вместо в 1:00 в 00:55!

Извинете, но няма как да не се сетя как само преди три дни в испанското градче Фуенхерола, по-известно за мнозина посетили го като „българския Слънчев бряг”, групичка дечица се веселяха по време на специалната инициатива на местната община „Жива нощ”. "Живата нощ" е вечер, в която в целия град има музика на живо - танци, модерна испанска и чужда музика, а повечето магазини работят до края на купона, с поне 50% намаление на цените. Поне. И ей така, по детски, към полунощ хлапетата на заглавната снимка изразяваха с бурни танци в един от многото фонтани пред озарените с усмивки лица на десетки възрастни отношението към живота, с което за пореден път се сблъсках в Испания. То може да се обобщи с една думичка – Perdone. Извинявайте, но ни се живее.

БСП и дребните услуги на властта

Все по-натрапчиво става усещането, че БСП се е примирила с ролята си на опозиция с облаги, която не създава никакви проблеми. В замяна ...

Прочети повече

Извинете, защо не можем и ние да живеем? Защо не можем да се усмихваме повече? Защо? Не, оправданието не е в бедния ни, нещастен живот. Има далеч по-бедни държави от нашата, например в Азия, където хората би трябвало дори да не знаят какво е усмивка, но тя не слиза от лицата им. Събрах сили и два дни ставах рано, като все едно за работа и гледах сутрешните блокове по испанските телевизии. И никъде не видях централна тема да бъде нечия светена вода или смъртта на първородния син на държавния глава. Не видях това брутално, мръсно, гадно, отвратително ровичкане до откат, което виждам всеки ден по най-гледаните телевизии у нас. Сигурно не е само това причината за вечната испанска усмивка, но съм убеден, че една от причините българите да сме тотално психясали. И за да не съм голословен – в Русия сутрешните блокове също не се занимават кой кого е разчленил. Вместо това предпочитат да дискутират колко вредно е кафето. Определено тема, която е поносима за 7:00 часа сутринта. За след 9:00 вече идва политиката, идват и въпросите за извергите, които ги има и на Запад, и на Изток. Само дето в Испания просто даваха един такъв, убил невръстно дете и как полицията едвам удържа тълпата да не го линчува, но липсваха тичащите наоколо репортери, тикащи микрофони в лицето на изрода и питащи го как се чувства?!?!?! и защо го е направил?!?!?! Не следваха и медийни коментари какво ще направи съдът – сигурно защото е ясно.

И все пак, отплеснах се - нека живеем. В този материал преспокойно можех да изброя поне пет-десет неща, които ми се случиха или видях за няколко часа от връщането си в България и които ми опънаха мигновено нервите. Обаче няма да го направя – ще си припомня танцуващите във фонтана деца и ще гледам да се усмихвам поне до края на лятото. Мъничко, но от сърце.

Автор: Ивайло Ачев