Вместо изборен дебат - Божий съд

Сетих се за този прийом след като вече два дни гледам предизборните студия на bTV. Там идеята е големите партии – друг е въпросът защо само големите, да представят свои гледни точки, политики и програми по наболели проблеми и въпроси от национално значение.

Списъците на България

Подреждането на живота в препоръчителни и поучителни списъци, в десет точки, на които да се подчини икономическият или личният успех, ...

Прочети повече

Идейно – нищо лошо. На практика – нищо хубаво. Защото на диспутите никой не изслушва опонента и защото нарочно там се събират агитки от клакьори, които да псуват, ругаят, свирят, викат, крещят, дрънчат и каквото там се сетите, когато тръгне да говори опонентът на съответната политическа партия, докарала си агитката. Естествено, тук най-вече блести Николай Бареков – „народът” от двадесетина души бурно подкрепя ББЦ по въпросните начини и всъщност не се получава нищо.

И тъй като винаги съм вярвал, че каквото и да се прави, то трябва да се прави с цел, а целта при избори е да изберем тези, които ще работят най-съвестно за добруването ни като държава, предлагам редакция на Изборния кодекс – вкарване на своеобразен Божий съд. Но не по средновековен стил, а адаптирано.

На първо място – изпитание с универсален тест за интелигентност, например тези на Менса (Mensa International). Който има под определен процент верни отговори, гори. Така ще знаем, че действително кресливците, които на думи могат да щракнат с пръсти и да направят всичко Рай, имат поне малко акъл, за да знаят как действително да го сторят.

На второ място – широкомащабен изпит за устройство на държавата. Който иска да я управлява, трябва да познава механизмите ѝ. Въпроси могат да се вземат от конспектите на най-престижните български университети по призната авторитетна класация – такива в международен мащаб има един куп.

Лицемерие вместо милосърдие

И тъй, кога правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерците по синагоги и по улици, за да ги хвалят човеците. Истина ...

Прочети повече

И накрая, разбира се, тест за устойчивост на характера. За целта могат да се приложат изпитания, подобни на тези в популярното преди време шоу „Страх”. Така ще се задоволи и вечният глад на медиите за сензация, за да вдигнат трафика/гледаемостта си и да привличат рекламодатели. Представете си само да накарат Бареков да преплува например вир с лайна, без да си поема въздух - изкарват му основното оръжие т.е. устата в неблагоприятната кафеникава среда, Бойко Борисов да лови снежинки във въздуха за определено време и/или определен брой, Михаил Миков да не пипа наредени пред него чаши с уиски, Лютви Местан да трябва да се изразява само с прости изречения – един подлог, едно сказуемо, а Волен Сидеров ... е за него вече няма значение.

Разбира се, ако рейтингът не скача дори при това положение, ще се дава последен шанс на всеки желаещ да става държавник – средновековният Божий съд. Бой с голи ръце (не сме варвари все пак) до нокаут, като е забранено на лица, владеещи бойни изкуства, да се бият срещу такива, които нямат тези умения. Стигне ли се до такова стълкновение, вторият индивид ще си избира поборник от редовете на партията си, който би могъл да се справи с раздаващия ритници по учебник противник. Това изпитание ще го минават само лица, посочени от публиката – на референдум, след обявяването на кандидатите да влизат в парламента и преди останалите изпити. Подчертавам - преди, защото по дрехите посрещат, по ума изпращат. Да видим на кого наистина му стиска и може да отиде в парламента и да престанем да си мъчим ушите сутрин с крясъците на разни изтерзани от абстиненция хорица в национален ефир.