Свободата да не бъдеш "медия" на празника

Съвсем нормално всички колеги, които са дежурни по празниците, се озъртат като бесни за новини. Щракат се различни канали, та дано някой някъде се е излъгал да каже нещо умно. И отчаянието постепенно завладява новинарската душа – освен да боядисваме яйца онлайн, друго май не ни остава.

Пеевският синдром

Чували ли сте за Стокхолмския синдром? Най-общо казано това е психилогическо състояние, при което похитен човек или хора се привързват ...

Прочети повече

В тези тежки творчески времена искам да похваля колегите по телевизиите и радиата, които са си спомнили, че не може хората постоянно да бъдат облъчвани. И че не са забравили, че ние сме призвани да отразяваме, а не да създаваме новини. Всяка телевизия, която е заменила съботно-неделното си публицистично предаване с филм или с материал за добра инициатива, заслужава похвала. Оказа се, че такива има и днес – който иска да се увери, нека да пощрака малко с дистанционното и да види. А за всички останали – ден за боядисване на яйца е, последният възможен. Така че отвърнете очи от телевизорите, спрете за малко компютри, таблети и смартфони и обърнете внимание на семейството си. Защото, макар един популярен телевизионен водещ преди минути да уверяваше от екрана как Христос не е отишъл на кръста, за да се събере днес семейството, всъщност Спасителя е отишъл на кръста и заради това. Защото Той е искал да бъдем по-добри хора. А чрез семейството ние ставаме по-добри. Бъдете по-добри, уважаеми читатели и весели празници.

п.п. И за финал, понеже няма как да бъдем все добри, ще си позволя един коментар в посока българският журналистически мастодонт Иван Гарелов, който в събота сутринта се загрижи за свободата в медиите заради „невинната си шега” с измисленото интервю с Бойко Борисов. Г-н Гарелов като вземе да се притеснява твърде много за медийната свобода, да си спомни как 1989-та година изпращаше бълграските граждани от турски етнически произход през границата. Неслучайно цяло лято хилядите български граждани, които минаваха покрай „Радисън” в София всеки ден, освен към Народното събрание се обръщаха и надясно, към офиса на една от телевизиите с национален обхват. И я „поздравяваха”, както и нейният тогавашен шеф и новоизлюпен политик Николай Бареков.