Смешен плач или колко е важно да бъдеш грамотен

Ако потърсим в тълковния речник обяснение на понятието „грамотен”, ще намерим само сухото определение - „който знае да чете и пише”. Достатъчно ли е обаче само това и къде се загуби използваният толкова често в близкото минало термин „обща култура”? Отново си задаваме тези въпроси, след като преди няколко дни стана ясно, че кандидат-студентите масово имат двойки на изпита по български език и литература в Софийския университет. На фона на слабите резултати няма и нито една пълна шестица. За пореден път бедният речник и ниската грамотност са сред най-големите проблеми на зрелостниците. Тенденцията е вече от години наред. Дори се забелязва един парадокс. Публикация на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, под чиято егида се провежда международното изследване PISA, миналата година показа, че 54% от 15-годишните ученици у нас вземат допълнителни часове по някои от изучаваните в училище предмети. Оказва се, че българчетата се класират на челните места по отделено време за допълнително обучение, а имат едни от най-ниските резултати по четене, математика и природни науки в сравнение със съучениците им от други европейски страни.

Стана традиция непрекъснато да научаваме, че децата ни са на последните места по грамотност. Коя е основната причина за това? Едва ли е само ниската мотивация на учителите да преподават уроците и пълната апатия на учениците към часовете. Разбира се, към това трябва да добавим и лошо написаните учебници, пълни с непонятна за децата терминология. Също така недостатъчният брой часове по български език, най-вече в гимназиалните класове. Езиковеди дори зададоха въпроса защо в горните курсове се поставя акцент преди всичко на обучението по литература. Да не говорим и за зле разпределените учебни планове, заради които педагозите едва ли не препускат в галоп, за да смогнат с материала. За всичко това е говорено вече много и тепърва нещата трябва да се променят.

Има обаче още един съществен проблем, на който трябва да се обърне внимание. И това е влиянието на интернет и социалните мрежи. Младите хора са изцяло погълнати от виртуалното пространство и когато им се наложи да пишат, правят страшно много грешки. Причината е, че правописът във Facebook, да речем, не се подчинява на правила. При изпращането на съобщения с мобилен телефон нещата стоят по същия начин. Там цари пълен хаос - за по-голяма бързина се комбинират букви от кирилица и латиница, масово се заменят букви с цифри, избягват се главни букви, почти не се използват запетаи. Младите хора смятат, че там имат по-голяма свобода на изразяване, но не осъзнават, че това оказва влияние върху правописа им. А речникът им обеднява все повече. Те предпочитат да висят два часа в социалните мрежи или да изгледат някой екшън, отколкото да отделят дори и половин час за четене на книга. И това е разбираемо, тъй като в интернет информацията е лесносмилаема. Там не анализираш нещата, използваш заучени и готови фрази, чатиш с приятели на разговорен език. По този начин няма как да имаш голям запас от лексика.

Много е важно и младежите да са мотивирани да са грамотни на родния си език и да са наясно, че е престижно да говориш правилно не само на английски, но и на български. За съжаление сред тийнейджърите май няма подобна нагласа. Напротив, като че ли е модерно да говориш на диалект, на жаргон, дори да използваш вулгаризми.

Проблемът е наистина сериозен и заради това преди време дори в парламента имаше бурни дебати по въпроса дали трябва да има закон за езика. Едва ли закон може да помогне в преодоляването на неграмотността, но е крайно време и самите ученици да се замислят за

АБСУРДИТЕ, КОИТО СЪТВОРЯВАТ В ИЗПИТНИТЕ СИ РАБОТИ

Срамно е да прекръстиш писателя Ран Босилек на Рамбо Силек, или пък да твърдиш, че автор на романа „Дон Кихот” е Данте, когото по неизвестни причини си кръстил дори Олигери. Кандидат-висшисти в Пловдивския университет пък са сътворили и правописни бисери като „глъва”, „пророг” и др. Това не е виц, по-скоро смешен плач.

Според изследвания гледането на телевизия повече от десет часа седмично влияе негативно върху интелектуалното развитие на децата и постиженията им в училище. Причината е, че така времето за образование и четене на книги става все по-малко, губиш концентрация. Децата свикват, че няма нужда да слушат учителя в час, защото могат

МНОГО ЛЕСНО ДА НАМЕРЯТ

ИНФОРМАЦИЯТА В ИНТЕРНЕТ

Затова учени съветват родителите да насочват вниманието на малчуганите към други занимания още докато са съвсем мънички - например към четене на книги, игра на монополи, редене на пъзел и др. Също така е добре да се ограничи до минимум времето, прекарано пред компютъра и телевизора.

Едва ли има точна рецепта за това да си добър родител. Но възрастните могат да се постараят да създадат някои навици у децата си още от най-ранна възраст. В противен случай, когато станат тийнейджъри, всички отново ще анализираме въпроса колко е важно да бъдеш грамотен. За съжаление отговорът често ни кара да изпаднем в онова състояние на смешен плач, от който никой няма нужда.

Яна Йорданова, Монитор