Носталгията по АЕЦ Белене

29.09.2012 09:53 16443

Дали някой си спомня онова шармантно публично изказване на Бойко Борисов, според което, ако не построим АЕЦ “Белене”, цената на тока ще скочи 18 (осемнадесет!) пъти? Вероятно никой.

След това дойде Беленския гьол, едрото говорене за невижданата корупция по този проект, изпращането на сигнали до прокуратурата, решението на правителството да спре строителството на централата (за което премиерът персонално ми се обади по телефона, за да се похвали и да поиска подкрепа – както и на Иво Инджев, а вероятно и на други бели врани).

Дойде кремълският иск за милиард евро, обявяването на руснаците за вероломни, намекът, че можем и да не подпишем за Южен поток, плашенето с ОЛАФ, заканата да “напляскаме” московците в Париж, изречена от първия заместник на Борисов. Тия неща повече се помнят – вероятно защото са по за помнене. (И за хвалене.)

Тъй или иначе, с АЕЦ Белене се приключи по всички правила на играта: с решение на кабинета и на Народното събрание. И сега изведнъж – хоп! – втората атомна все пак ще се строи. Намерил се инвеститор – не какъв да е, а американски. И представителите на този инвеститор незабавно биват водени в парламента, та да преговарят там – за повече прозрачност. И не само това – злополучната Цецка, която толкова горещо приветстваше този проект, докато нейния big boss беше в пълна хармония с Путин, веднага заяви, че е готова “още утре” да изготви проект за решение за АЕЦ Белене.

Това е наистина впечатляващо. Нещо повече – това прилича на чудо. В течение на няколко години кой ли не обхожда и Германия, и Франция, и САЩ – за да презентира Белене и да моли за инвестиции. (Включително Бойко Борисов.) Нямаше такива обаче – и напълно закономерно нямаше – защото този проект е губещ, а не печеливш – и е скаран напълно с търговската логика; защото за евентуално произведения ток няма нито договори, нито дори евентуален пазар – и защото е чисто политически, а не икономически, и в този смисъл е създаден да работи в полза на Кремъл, а не на някакви си инвеститори.

И сега – изведнъж – баам! – американски консорциум, готов да поеме всички харчове по строежа и всички досегашни загуби; нещо повече дори – да предотврати пагубния за България иск от един милиард евро! Как да не се просълзиш? И как да не се разбързаш за осъществяването му?

Само с една дребна подробност, за която май никой не мисли, въпреки че е толкова очевидна, че просто ще ни избоде очите. Няма чудеса в икономиката, нито пък в политиката. Няма и безплатни обеди. Въпросният фонд е напълно неизвестен както в енергийните, така и в икономическите среди; всъщност – както твърдят неговите български представители, с които всъщност се преговаря, той бил създаден само преди три месеца специално за да се инвестира в АЕЦ “Белене”. Кой по-точно да инвестира?

Споменават се девет компании – само че само се споменава броя им, но не се назовават. Говори се, че една от тях била пенсионен фонд – какъвто може би съществува, само дето никога и през плет не е помирисвал ядрена енергетика. И става дума за това, че – забележете! – въпросния пенсионен фонд вече преговаря с руснаците. (И вероятно преговаря отпреди да внесат иска за един милиард, който е мислен като част от тяхната обща стратегия за притискане на България – нищо, че Атомстрой отрича каквито и да било преговори.)

Впрочем подобни инвеститорски мераци от страна на пенсионни фондове, жаждуващи да инвестират в АЕЦ Белене, се случват не за пръв път. Наскоро Георги Касчиев спомена, че при предишния напън е била направена проверка от американска страна – какви са, аджеба, тези никому неизвестни инвеститори. Оказало се, че пенсионния фонд се състои от малък офис със секретарка в него. (Е, може би все пак е оперирал със спетяванията на двама-трима американски пенсионери.) Вероятно и настоящият случай е сроден.

Има обаче един особено неприятен за България въпрос: как става така, че никому неизвестни кандидат-инвеститори биват посрещани като месии и спасители – и попадат направо в Народното събрание, за да съобщят Благата вест? Тази държава няма ли си разузнаване, та да провери за какво всъщност става дума? Няма ли американско посолство в София, от което да бъдат поискани данни за въпросния консорциум и участващите в него компании? Или просто става дума за една извънмерна носталгия по АЕЦ Белене – достатъчно силна, за да накара държавните ни мъже да се вкопчат в подадената им инкогнито и напълно неидентифицирана сламка...

Лошото е, че този абсурден сценарий съвсем не е безобиден. И че има неща, за които и министър Добрев, и Цецка Аецка, и самият министър-председател съвсем съзнателно си затварят очите. Появата на въпросния фонд съвсем не е просто за да става джумбуш, а за да се обслужат нечии интереси. Готов съм да се обзаложа с когото и да било на каквото и да било, зад неговата благовидна фасада се крият руски мераци и капитали. Плюс малко български, разбира се. Тези на петата колона.

Това между впрочем става съвършено ясно, като се види кой представлява въпросния фонд при неговата триумфална поява на българския хоризонт. Особено единият от двамата представляващи го – Богомил Манчев, който – бидейки подизпълнител на Атомстройекспорт, всъщност е и основния печеливш от стотиците милиони, пропиляни до днес по “гьола” Белене.

Злите езици говорят, че тъкмо той е българският формален баща на проекта АЕЦ Белене. (Формален – защото реалният обитава Кремъл.) Мълвата е резонна – тъй като за никого не е тайна, че при правителството на Симеон Сакскобургготски, което реанимира закрития проект за АЕЦ Белене, тъкмо Богомил Манчев ръководеше всичко в българската енергетика, а енергийният министър Ковачки беше негова кукла на конци. Когато споделил пред подбрана група енергийни олигарси своите намерения, повечето от тях възкликнали: е, това е вече прекалено. Няма как да мине този проект. Манчев отговорил: Абе ние нека да похарчим един милиард, пък да видим после как няма да мине...

Е, да – похарчиха – по-точно прибраха в джобовете си един милиард. И повече дори. И пуснаха призрака на АЕЦ Белене да се разхожда из България. Няма кой да се престраши да прибере този джин в бутилката – тъй като прежалването на въпросния милиард може да му струва главата.

Интересите на този енергиен джентълмен на сполуката? Първият е очевиден – от голям проект като АЕЦ Белене лесно се краде – и се краде по много. Няма значение дали ще бъде реализиран или не. Дори от посредничеството при напълно химерични планове за неговата реализация може да се печели съвсем прилично. Кога от комисионни на руснаците, кога направо от българската хазна.

Дали обаче това изчерпва всичко? Не. Ето ви и втория – но може би първи по важност интерес – поне що се отнася персонално до Манчев. Министър Добрев още при първия анонс за възкресението на ядрената централа обяви, че ако този проект се приеме, разбира се, няма да има комисия, която да ревизира досегашните харчове по Белене. Сиреч пито-платено – и няма да се търси никаква отговорност от никого.

Третият интерес обаче не е негов. Третият е на Москва – сиреч на неговите работодатели, стратегически предрешени като американски инвеститори. Единствено Москва може да има реален интерес от построяването на АЕЦ Белене. Ще се запитате – защо – след като централата не е съобразена с елементарната икономическа логика. Ами защото освен нея има и геополитическа такава.

Защото за Русия е важно нейната ядрена енергетика да стъпи на територията на ЕС. И защото е важно поне една от страните в евросъюза да бъде под пълната нейна зависимост – и енергийна, и политическа, и всякаква. И защото всякакви трикове в полза на нейните интереси са допустими и възможни. Тайни клаузи за изкупуване на електроенергия например. Или невключване на хранилища за отработеното гориво в сметките. Или непоемане на гаранции за сигурността на централата (само те се изчисляват на над милиард евро). Или... но вариантите са твърде много. И ако си помислим обективно – коя страна би се отказала от такъв дюшеш – да й се даде възможност да построи своя ядрена централа на чужда територия?

Иначе всичко си идва по местата. Циркът с иска в Париж например – който помага на проекта на новите инвеститори да се гледа едва ли не като на спасение. Подписката на БСП – която, разбира се, също няма да се състои, играе в случая нещо като масовка, даваща израз на народната носталгия по АЕЦ-а и неговата “евтина” електрика. Е – червените ще изгубят един политически бонус за изборите, но пък ще са изпълнили генералната задача, поставена им от Кремъл – което е по-важно. И Бойко Борисов ще изпълни толкова желаното досега, но невъзможно начинание: да направи реверенс едновременно към Путин и към Обама.

Затова – ш-ш-шт! Белене се притопля в микровълновата. Ама кой, ама защо – няма такива работи! Нека се подпише договорът и тогава... тогава ще разберем. Или както каза тъкмо Богомил Манчев пред Дарик: “Нека да дадат разрешението, пък ще видите кой е консорциумът.”

Едвин Сугарев
http://www.svobodata.com