Дните на траур - един след друг

Плача с горчиви сълзи за умрялата икономика. Ама тя не е много умряла или поне не според същия този Домусчиев, според председателя на КНСБ Пламен Димитров, според икономическия министър Божидар Лукарски. Всички те вкупом се надпреварват при различни медийни изяви да казват колко много се е подобрило положението от началото на годината, особено за износа.

Обидите, които не осъзнаваме

От началото на седмицата, учудващо, фокус на медиите са сериозни теми – сектор „Енергетика” и здравната реформа. Разб...

Прочети повече

През последната седмица като една хубава мантра се намериха лошите и виновните за енергетиката – ВЕИ секторът, когенерациите и държавните енергийни предприятия. С известни уточнения – не всички ВЕИ, ами тези, дето са свързани с български депутати. Не всичко в държавните енергийни предприятия, ами на ниво подкупи за обикновени позиции – по 10 000 лева в ТЕЦ „Марица Изток 2”, за да те вземат на работа. За директори кой знае колко било, обясни Домусчиев, докато уверяваше, че неговият бизнес хич нищо общо нямал с обществените поръчки и затова той не е от лошите олигарси, които си гледали интереса за сметка на своята държава.

Сълзите ми преминават в неистови хрипове – май е смях. Кирил Домусчиев ли излезна примерът за най-добър бизнесмен в България? Убеден съм, че много хора съвсем не са на това мнение и биха го подкрепили с примери. Аз ще дам само един – с какви пари беше построена трибуна „Моци” на „Лудогорец Арена”, заради която половината правителство отиде на концерт на Цеца Величкович? Откъде дойдоха тези средства? Ясно, че фирмата-строител хич и не е на Кирил Домусчиев, да не си го помислихте нещо. Стадионът и той не е негов, за „Лудогорец” хич и не смея да си помисля. Колкото до неговия бизнес – интересно дали всичко е толкова изрядно, дали плаща винаги навреме на доставчиците си, дали всичките му служители са осигурени както трябва – сигурно да. Само се чудя защо при такава изрядност, символът на бизнес доброто отказва и отказва да назове кои са лошите – бизнесмени, депутати, политици, заради които плащаме скъп ток?

В цялата патаклама не чух един отговорен фактор да постави въпроса – какво става с предприятията, работещи на въглища? Не беше ли вдигната изкуствено цената на въглищата по времето на Орешарски, когато на международните пазари имаше спад? Какво направи правителството по този въпрос? Не зависи ли цената на лигнитните въглища от дългосрочните договори на мините с ТЕЦ-овете „Ей И Ес – 3С Марица Изток 1”, “Марица Изток 2” и „Контур Глобал Марица Изток 3”? Какво направи правителството по това перо на договори, освен че обяви, че до 30 юни няма да има окончателна договорка да плащаме по-малко на американците, за да седят двата ТЕЦ-а в готовност да произвеждат ток? Какво става с въглищата в Европа, от която уж сме част – най-ниската цена от седем години насам, според официална информация на Агенция Bloomberg от 20 март тази година – 56,50 долара за метричен тон. Каква е цената в България – определя се от Министерството на енергетиката, не на пазарен принцип. Напосоки напишете в Google ключови думи „цена, въглища” и вижте. Като гледам първите излезли резултати, един метричен тон за котелно гориво излиза грубо 160 лева! Актуалният курс на БНБ е 1 долар за 1,745 лева. Да ги направим 1,8 – излиза, че у нас тон въглища е грубо около 88 долара. За парно и печки с едрина се вижда цена от около 130 лева, което е 72 долара! За промишлено производство на ток - не знам, тези статистики у нас хич не обичаме да ги правим, че много лесно се правят съпоставки и с Европа, и със съседите и става страшно - числата не лъжат!

В България въглищата и предприятията, свързани с тях, са тема табу. А там е пълно с познати имена – например Христо Ковачки, който вече и депутати си има. По-важното е, че и ТЕЦ „Марица Изток 2” работи с въглища, американските централи и те. Но ако се пусне пазарен принцип за цената на въглищата, синдикатите първи скачат и плашат с кирки. Не го правят обаче, когато точно в този сектор миньорите биват държани в робски условия. Как в Европа могат да се оправят миньори с по-ниска цена на въглищата и да могат да си купят в пъти повече неща със заплатата си, а в България – не?

Тока има, тока нема

Няма такова животно като българския политик. Факт е, че всеки политик в света лъже и маже като за световно, но когато дойде ред на дебе...

Прочети повече

Енергетиката ни е прогнила. Прогнила е обаче не само на някои, ами на всички места. И затова е редно да играе голямата метла – но няма как, защото който и да е политик да тръгне да го прави, ще го унищожат или „добри олигарси”, или синдикати. Затова ще си караме на дни на траур и така до края на света.

Автор: Ивайло Ачев