България се превърна в жалка махала за света

Как реагират обаче политиците на България? Как реагира първият държавен мъж Бойко Борисов? Просто – той въобще не отиде до Ню Йорк. Там бяха президентът Росен Плевнелиев и външният министър Даниел Митов, но да чухте какво правиха и какво успяха да постигнат – пълно мълчание.

Бойкошот - наздраве с по едно студено тараторче

Помощ, помощ, помощ – и така милиард пъти. Този вик кънтеше в главата ми и ми идеше да го крещя до безкрай, след като си причиних...

Прочети повече

Липсата на Борисов на събитие, което беше открито с думите, че лидери от цял свят ще обсъждат и одобряват програмата за развитие на планетата, която е от ключово значение за осъществяването на прогреса на човечеството, е не просто срам – тя показва защо България се превръща в малка, маргинална и изключена държавица в периферията на Европа, която всеки по-голям подритва както си иска. Борисов затвърждава образа на бабаита, който е много силен в махалата, помпа мускули, размахва пръсти, всичко сам върши, но когато излезе на голямата сцена, става по-нисък от тревата. Видни доказателства много, само че не се показват на широката общественост у нас – например ето този запис от заседание на Европейския съвет, в който всеки може да види отрязъка между 4:50 и 5:20 минути. Там е и Борисов – седящ сам отзад, като наказано дете в ъгъла, докато Ангела Меркел, Дейвид Камерън, Федерика Могерини и кой ли не се поздравяват, прегръщат и си говорят неформално. За капак влиза и Алексис Ципрас, който не пропуска да се спре навсякъде и да говори с всеки. В политиката първата стъпка към успех е общуването – как ще те вземат насериозно, когато не можеш дори да кажеш „Здравейте, как сте?“.

Много сериозно доказателство за неспособността на сегашния ни премиер да ни представи в хубава светлина пред света е и гръцкият му колега Алексис Ципрас. Той присъства на 70-тото Общо събрание на ООН, но всъщност думичката „присъства“ е твърде слаба. Ципрас буквално вършее в Ню Йорк – той се срещна с американския президент Барак Обама, с китайския президент Си Дзинпин, с генералния секретар на ООН Бан Ки-мун, с турския премиер Ахмет Давутоглу, с албанския си колега Еди Рама, с президента на Бразилия Дилма Русеф, говори по телефона с израелския премиер Бенямин Нетаняху, участва в събитие с бившия президент на САЩ Бил Клинтън, в което отговаря на въпроси за дълговата криза в Гърция, изнесе реч пред самото Общо събрание на ООН. Всичко това Ципрас успя да го направи за ден и половина, а посещението му в САЩ е едноседмично – представете си какво още има да говори и с кого още ще се срещне. У нас на Цветан Цветанов му стигна силицата в гротеската на кампания за местните избори да каже, че не бива в България да се допуска движение тип "Сириза". Не само трябва да се допусне такова движение или каквото и да е управляващо движение или партия от европейска държава, ами може и директно чуждо правителство да ни поеме, както се очертава и чужди самолети да ни пазят. Все по-ясно е - и политиците ни, като самолетите ни, никой не иска и да знае дали стават за чеп за зеле.

На Борисов, а и на всички български политици им е много хубаво в България, защото те са просто за махленска употреба. В България е страшно уютно – емисиите на големите медии почват как полицаите от Несебър гонят изпаднал в анаболно-алкохолен амок британец, вместо да обърнат поглед към липсата на кворум в парламента за един от най-важните закони за бъдещето на България – този за предучилищното и училищното образование. Големите телевизии трябваше не просто да обърнат поглед, ами да съсипят пародията на политици в Народното събрание, които заслужават не домати, ами павета по главите за такава безотговорност. Но не - „по-потребителско“ е да има зрелище, стоп патрони и палки. Образованието – кучета го яли. Може и бежанци да го ядат, макар че и те не искат да си записват децата в български училища и да живеят у нас.

Така е то в милата ни родина – капсулираме се в свят, който става все по-отворен. Когато обаче изпаднеш зад борда, да се качиш обратно става буквално невъзможно. И утехата ни е понякога сутрин или вечер премиерът да ни разказва колко е добър на тенис и как да гледаме кучета. Защото все пак някой трябва да дояде не само образованието.

Моралът да се чете от морални хора

Липсата на широко отразяване на дебата за промените в Конституцията явно повлия достатъчно силно и на големите медии, които днес, 24 се...

Прочети повече

Автор: Ивайло Ачев