България крета на ниска предавка по икономическата писта на Европа

Европейският двигател на сближаването не е спрял дори и в лошите за икономиката на ЕС години. Бедните държави - членки от Източна Европа, успяват да напредват даже когато еврозоната е в криза. Това доказва, че конвергенцията не е просто временен резултат, а е реално структурно постижение, което работи и в лоши времена.

Защо говорим за икономиката? Друго вълнува хората - качеството на живот, жизненият стандарт. Така е, но без стабилна и просперираща икономика безработицата ще е висока, бедността и неравенството ще се увеличават, потреблението ще бъде ограничено, бюджетните възможности за финансиране на публични услуги ще се влошат, а в резултат ще се влошат и здравните и образователните постижения. С две думи - няма качествен живот без силна икономика.

Гърция е типичният пример. Допреди няколко години изглеждаше, че въпреки че е в криза, в страната е възможно да се поддържа висок стандарт на живот. Само изглеждаше и бе временно. Потъваща икономика, рязко увеличение на безработицата, фалит на държавата и социалните системи - всичко това постепенно, след година-две, започва да се пренася върху индикаторите за качество на живота.

Затова е важно икономиката да се наблюдава внимателно. Това ни позволява да видим как се променят основите, върху които се градят условията за живот в една страна. Когато икономиката устойчиво се подобрява, това ще се отрази и в живота на хората, макар и с известно забавяне във времето. Икономиката е и измерител доколко работят реформите по отношение на качеството на управлението и институциите. Ако институциите укрепват, това задължително ще даде резултат в по-добри икономически показатели.

Еврокризата през 2012-2013 година

След като през 2008 г. икономиката на еврозоната отчете голямо забавяне, а през 2009 г. - дълбока рецесия, през 2010 и 2011 г. ситуацията започна да се подобрява с икономически растеж от съответно 2 и 1.6%. В края на 2011 г. обаче, както и през по-голямата част на 2012 и 2013 г. еврозоната беше изправена пред голямо изпитание - съмнението, че единната валута може да загине. Това бе съмнение във възможностите на Европа да противодейства на кризата (заедно с политическа нерешителност, оспорвани избори в ключови страни, смени на правителства и лидери). То доведе не само до бягство на капитали и спад на еврото, но и до продължителна рецесия, обхванала много страни от еврозоната. Така след световната финансова криза Европа пострада от вътрешна финансова криза.

Това се вижда много ясно и в новото издание на Индекса на настигането. Повечето страни от еврозоната отчитат спад на показателите си (единствено Германия и Естония имат подобрение). Не е учудващо, че само от 2011 до 2013 г. Гърция губи 7 места в класацията. В същото положение е и Португалия. Кипър пропада с 6 места, и то само за една година. Малта губи 4 позиции, Ирландия слиза с 3 стъпала.

През последната година обаче Ирландия успява да спре потъването. Решителните реформаторски мерки на правителството успяха да върнат страната към растеж, да стабилизират финансовата система и да поставят държавния дефицит и дълг под контрол. Ирландия стана първата членка на еврозоната, която успешно излезе от спасителната програма на ЕС и МВФ и вече се справя със собствени сили, без да разчита на постоянни заеми.

Точно в обратното положение е Кипър. Страната изпадна в тежка финансово-икономическа криза точно през 2013 г. и цялото влошаване в класирането на тази страна се случва именно през последната година. Да припомним, че през 2013 г. най-големите банки в Кипър фалираха и тъй като страната и без това беше свръхзадлъжняла, тя не можеше да си позволи да ги спаси (а и самите банки бяха толкова огромни за размера на кипърската икономика, че беше невъзможно да бъдат спасени). Така бяха защитени само малките вложители, а останалите понесоха значителни загуби. В допълнение, за да се избегнат паника и масово бягство на капитали, страната въведе капиталов контрол и ограничения върху разплащанията и тегленията, което повлия негативно на икономиката, както и на мястото на Кипър като офшорен център.

Настигане

Въпреки всички трудности на еврозоната, които се пренесоха и в нашия регион, трябва да отбележим, че по-младите членки на ЕС се справят относително по-добре в тези трудни времена. Единствено Словения е влошила представянето си през последната година. С други думи, докато "стара Европа" и особено еврозоната като цяло влошават икономическите си индикатори, при новите членки тенденцията е в обратна посока. Лидери са балтийските страни - Литва, Латвия и Естония, но Вишеградската четворка също като цяло напредва (Полша, Чехия и Унгария се придвижват напред, докато Словакия остава на същото място). Дори и най-зле представящите се нови страни членки като цяло нямат влошаване, а просто запазват същото класиране - България, Румъния, Хърватия, Словакия. Изключението Словения само подчертава постижението на региона.

Данните доказват, че конвергенцията не е просто временен резултат от лесните пари и балона на изкуствения просперитет преди кризата, а е реално структурно постижение, което работи дори в лоши времена. Няколко нови страни членки вече изпреварват по икономически индикатори стари страни членки - например Чехия вече е по-богата от Португалия, а Словакия надмина Гърция. Съвсем скоро ще излязат новите данни на Евростат за 2013 г. и вероятно там ще видим, че още поне 1-2 нови страни членки изпреварват Гърция и/или Португалия, а Чехия има шанс скоро да надмине по доходи Кипър.

Разбира се, в добрата новина има и негативна нотка, защото точно най-изостаналите страни по отношението на индикатора за икономика (България, Румъния и Хърватия) не успяват да отбележат напредък през последната година. Но и те не са съвсем спрели - оценката им се подобрява спрямо 2011 г. Практически цяла "нова Европа" свети в зелено - тоест оценката за икономиката се подобрява спрямо 2011 г. Изключение е само малката Словения, потисната от тежестта на проблемна банкова система, губещи държавни предприятия и неефективно бюджетно харчене.

По-слабите резултати на България, Румъния и Хърватия не са изцяло учудващи - особено като имаме предвид, че тези страни са в дъното и по отношение на институционалните индикатори (за управление и демокрация). Няма да направим откритие, ако заключим, че настигането се случва при наличие на добри вътрешни условия, а именно реформи, които осигуряват добра среда за икономическо развитие.

Статията е публикувана в изданието Politiki.bg на Институт "Отворено общество".

Георги Ангелов