Броят на депутатите е от значение, но компетентността им също е важна

Често се повтаря тезата, че народните представители трябва да намалеят наполовина, с други думи за страна с територията и населението на България 120 депутати са напълно достатъчни. Подобна „популистка математика“ има своите основания – като се вземат предвид множеството привилегии, с които са „обсипани“ законотворците и ниското КПД, излъчващо се и от работатата, и от дискусиите в пленарна зала. Проф. Михаил Константинов също предлага публично да се „върви към съкращения“, но застъпва гледната точка за 160 депутати.

Бивши кадри на Бареков създадоха ново политическо движение

Депутатите от парламентарната група на "Български демократичен център" Светлин Танчев (на снимката), Борислав Иглев и Георги Ковачев ...

Прочети повече

Не само броят е от значение

Несъмнено броят не е без значение, но най-същностна си остава компетентността на нашите представители в законодателния орган. Колко от днешните 240 са утвърдени юристи, служещи повече на правото, отколкото на партията си или на нечии икономически интереси? Колко са политически и идеологическите номади, прекосили всички възможни партии, за да акостират все пак с поредната на някоя депутатска банка? Колко са моралните авторитети в парламента на парлементарната ни република? Национално представително проучване на “Отворено общество” представя категорични цифри, според които 54% от анкетираните заявяват, че не могат да посочат нито един депутат в Народното събрание, на когото имат доверие или който защитава техните интереси.

Кога ще намерим разумния баланс?

Гражданите, особено мислещите и активни граждани, разполагат със сериозни основания да се чувстват непредставени в парламента. Тягостно е усещането, че некомпетентността се налага. Сред анонимната маса от „избраници“ и двадесетината упражняващи се в шумно ораторство и затова различими партийни фигури е трудно да посочиш своя депутат. Преференцията даде някои възможности за „разковаване“ на номенклатурния бетон от клиширани и втръснали лица, но нима мажоритарният избор не би променил картината по-решително? Разбира се, нито едно самоцелно правило не ще се превърне в панацея и циничният и преувеличен лукс на мажоритарно избрани независими градоначалници го доказва. В началото след промяната, когато имахме огромни очаквания и надежди, се възприе нова и подходяща форма на избор, бе дадена възможност да се гласува и пропорционално, и мажоритарно. Подобен разумен баланс между идеология и личностно присъствие изглежда най-удовлетворителен за България. Досега помня дори думите на младата ми хазайка, която навремето сподели с мен, че пропорционално е решила да гласува за лявото, тъй като е със социалдемократически убеждания, но за свой народен представител категорично ще избере Боян Папазов от СДС, тъй като го цени и уважава заради творческата му и личностна почтеност.

Предпразнично: малко хляб и много зрелища

Някой сякаш е превключил българите в режим "трапезен разговор": важните проблеми ни се “сервират” редом с криминалните и ж...

Прочети повече

Днес скептицизмът ни е обясним, но и апатията не е решение: значи сме длъжни с общи усилия да променим изборната картина.

Източник: Дойче Веле, www.dw.de