42-ият парламент се изплъзва на националистите

В нашия случай обаче има много тънкости, които ще трябва да се отсеят.

Първата дилема, която ще трябва да решат Сидеров и Каракачанов - да не говорим пък какво чудо ще е на местно равнище - ще е кой е "по-" и кой е "най-". Ясно е, че и двамата са "най-" и никой от тях няма да отстъпи. От друга страна, и двамата много добре съзнават, че са си взаимно необходими. Сочат го фактите. Докато "Атака" бавно, но сигурно губи влияние и, както е тръгнало, още през пролетта сериозно ще се е замисли за избирателния праг, ВМРО вече забрави какво е това парламент. Аритметиката казва още, че нищо чудно на изборите догодина точно толкова проценти, колкото може да не стигнат на "Атака", за да влезне в 42-ия парламент, да получи именно ВМРО.

Така най-логичното действие би било сборуване. Знаят ли го, и по-точно употребяват ли това аритметично действие двамата лидери, обаче. По-вероятно - не. Защото то минава напряко през егото им.

Вярно е, че в България след ерата "Костов" в СДС, тоест след 1997 г., по-скоро се е утвърдил точно обратният партиен процес - на роене. Но ако говорим за ерата "Костов" десет години по-късно, вече като предводител на ДСБ, дори и той, най-твърдоглавият син политик, разбра, че за по-малките поединично е някак опасно за политическото здраве. И от немай къде кандиса на предизборна, а впоследствие и парламентарна коалиция с отломките на СДС, въвеждайки за пръв път в българската политическа традиция СЪпредседателската длъжност. Какъв напредък за Костов само!?

Започват серията протести срещу Синята зона

Утре в 9.00 ч., пред сградата на Столична община членове и симпатизанти на ВМРО, както и недоволните и ощетени софиянци, ще проведат ...

Прочети повече

Могат ли Сидеров и Каракачанов да са съпредседатели. Съмнително е. Не единствено поради вождистките си характери, но и поради различия в политическите доктрини на двете, иначе националистически формации. Дори само по "адресата на борбата". ВМРО набляга повече на македонския сантимент, докато за "Атака", от гледна точка на националистическите идеи, македонска тема сякаш не съществува. Тя залага повече на турците като дразнител. Приобщава ги, разбира се, антициганската реторика, но тя - вярвайте - няма бъдеще у нас. Такива са директивите на Великите сили. А ако някой си мисли, че след двете световни войни, или след края на Студената война, такива вече няма, жестоко се лъже.

Има и друга подробност, която дори може да се окаже решаваща за НЕобединението на националистите и несборуването на процентите им. Двамата вождове не само, че не се обожават, те дори не се приемат един друг. Включително и като философия. И двамата са обсебени от мисълта, че другият го краде. Най-вече с електорат.

Така в 42-ия парламенет може и да няма националистическа формация. Някои твърдят, че това е добре, други - че това е зле, за държавата. И за демокрацията, разбира се!

Истината не е посредата!